Коледни песни пеят комините, 
вятър, прегракнал приглася им пак,
пада снегът и завива градините,

Обичаше я. Господи, колко я обичаше.
Шеговитата й, полуиронична усмивка и сърцевидните й устни. Нежната извивка на грациозната й шия и инатливо вирнатата брадичка. И очите. Тези големи, зелени очи с омагьосващи пламъчета и омайваща примам...

Седеше и гледаше ръцете си. Сините вени, изпъкнали като миниатюрни, неподвижни змийчета сред напуканата, като пресъхнала пустиня кожа. Тънките пръсти, някога грациозни и нежни, сега приличаха на възлести израстъци, сякаш малки клончета о...

Заваля сняг. Пухкав и бял, като излязъл от старовремска, коледна картичка.
Въздухът беше преситен от празнично настроение и хората, позабавили галопиращото темпо на делниците, бързаха да станат малко по-добри.
Тя крачеше с големи, несигурн...

Последна битка, мечът ми тежи,
програчва гарван, някъде отляво,
дъждът ме жали с капките - сълзи.

Той скиташе навън с часове. Вглеждаше се в уморените лица, забързаните походки и нервното подрънкване на лъскави обеци и висулчести колани. После потъваше в мъглата, като изгубен, есенен лист и тя го прегръщаше с лепкавите си, влажни ръц...

Тя се прибра сама в голямата, бяла къща. 
Стъпките й кънтяха в празния, стъклен коридор и всеки удар от токчето по идеално излъскания мрамор се забиваше в сърцето й, като острието на кама. Тя сякаш виждаше кръвта си, как капе и оставя сле...

Голи прозорци треперят в сумрака,
там, под стрехите дебне мъгла,
спуска се грозна и кривокрака,

Аз искам, да съм като нея, скитница-
онази бледа, омагьосваща Луна.
Разсеяни ли са били орисниците,

Някакви луди въпроси
хукнаха голи и боси
по калната, мокра земя,

Очите ми - звезди от две вселени
от утре ще са сребърно-студени
и цялата ще бъда от кристали,