Ще се срещнем ли,
скрили във джоба годините,
там при залеза,

Жигосани ли сме, родените утре,
за нечия, чужда вина,
грабят парчета от бъдеще,

По улиците тихо капе мрак, 
една Луна пълзи разполовена,
прошушва вятър в дървения праг

На път, когато тръгваш те боли
за всяко близко име и лице,
когато тръгваш, пак ще завали,

Не се сбогувам,
само за довиждане,
намигам, малко натъжена.

Когато, някога една раздяла
за нас отбие пътя си встрани,
аз там, на кръстопътя ще съм спряла,

Изгубих си музата. Ей тъй, вчера както си седях на диванчето, най-неочаквано открих, че я няма. Че като скочих. Че като се втурнах в едно търсене. Къде ли не гледах- и в гардероба, и под леглата, даже и в шкафа с чиниите, а после и в онз...

 
Отпих, набързо твоята усмивка
и хукнах да настигна времето,

Днес ме целуна лятна усмивка,
шеметно топло във мене разля,
сплете косите ми в слънчева плитка

Изписка чайка. И замлъкна.
Самотна. Гладна. Без крило.
Настинало, морето мрънкаше

Обичам те, море
с онази обич синя,
с която подаряваш