Заваля сняг. Пухкав и бял, като излязъл от старовремска, коледна картичка.
Въздухът беше преситен от празнично настроение и хората, позабавили галопиращото темпо на делниците, бързаха да станат малко по-добри.
Тя крачеше с големи, несигурни стъпки по многолюдния тротоар, гушнала здраво петгодишната си дъщеря, която щастливо се въртеше в бялото си, овехтяло палтенце.
Под смешната, розова шапка напираха непослушни къдрици, а малките ръчички здраво стискаха шарената кутия с новата кукла Барби.
Когато, днес дядо Коледа дойде в градината, малката Божидара се сви зад най - отдалеченото креватче и се опита да стане невидима зад големия, кафяв мечок.
Тя беше видяла миналата седмица, как другите майки и татковци дават левчетата на госпожата. Беше надзъртала зад вратата и когато майка й отвори  и затвори няколко пъти портмонето си, беше я видяла, как си тръгва с насълзени очи и стиснати до побеляване ръце.
Дара беше много малка, но някак си беше започнала да усеща, че нейният свят е малко по -различен от този на останалите деца.
Когато дядо Коледа извика нейното име, тя не реагира. Стиснала огромната плюшена играчка пред себе си, сякаш искаше не само да се скрие, но и да се превърне самата тя в играчка. Една великанска кукла, замръзнала с усмихнато личице и ококорени, сини очи.
Божидара не знаеше, че госпожите бяха дали от своите левчета и когато белобрадият старец пъхна в пухкавите й ръчички шарената кутия, тя повярва в чудесата.
У дома имаше само малка книжка с картинки, стара топка и две пооскубани кукли, но беше щастлива, сякаш притежаваше най - голямото и лъскаво съкровище. Играеше си тихо, с часове и все дебнеше да зърне онази мамина усмивка, която се беше изгубила преди толкова месеци.
В главичката й бяха останали откъслечни спомени за високия, едър мъж, злобните му погледи и постоянни крясъци. Не схващаше много от думите му, но някаква вина се луташе между разбърканите й къдрици и само мамината прегръдка съумяваше да я успокои.
Мама й говореше с толкова нежен глас, че Дара не слушаше думите, а потъваше в ласката лека, като перце. Меките майчини длани я обгръщаха, като защитна, китайска стена и оставяха отвън всичките й страхове и чудовища.
Какво говореше мама?
Че е много послушно момиченце, най - красивото и най - доброто на света. Че, ако дядо Коледа й донесе у дома мъничък подарък, това няма да означава, че е непослушна, а просто...
Тук мама се пообърка и спря. В очите й пак започнаха да проблясват сребърни звездички...
Дара протегна ръчички и погали любимото лице.
После тихо прошепна:
- Мамо, аз много те обичам. И дядо Коледа много те обича и затова ще ни донесе много голям подарък. Един много добър татко.