Аз искам, да съм като нея, скитница-
онази бледа, омагьосваща Луна.
Разсеяни ли са били орисниците,
или са закъснели у дома?!

Аз искам, като нея да прегръщам
самотници във нощната тъма,
открият ли, че има и завръщане
ще съм вълшебство, с много имена.

Аз искам на Луната да приличам-
със златни длани да раздавам красота,
защо ли, просто съм едно момиче,
орисано на тленност и Земя.

О, Алидора! Моя крехка птичка!
О, моя малка лунатичка!
С длани, вервай, и сега,
ти все раздаваш красота...
Орисници не обвинявай,
че знаят те какво да правят,
и ако се развяваш в тъмнина,
ще ти излезе име - лекичка жена....

Не се развявам бе, Лили,
ама нали съм лунатичка-
все търсят ме самовили
и дърпат ме за ръчичка...