Ще те срещна след много години,
на завоя на прашния път,
ще протегна ръце, да те имам,

Поръчай си музика, скитнико,
днес ще танцуваш за мен,
а после ще хвърлиш със дрипите

Блудни облаци тихо прехлупват
остарялата, днешна зора,
сиви жици нервно потръпват,

Снощи те търсих в дъждовните капки,
толкова слаба съм, просто жена,
търсих очите ти, пак да ми кажат,

Вещици ли са нощните сенки,
мрънкащи в синия хлад,
или са само превземки

Липсвам ли ти?! Като старо лято,
светло и горещо като огън,
поживяло миг и като ято,

Спирачките изскърцаха войнствено и заковаха колата на десет сантиметра от излинялото палтенце на Ани. Шофьорът, разгневен и псуващ, излетя от седалката и се развика срещу нея с цялата ярост, насъбрала му се от последната седмица.
Младата ...

Не заключвай! Ще  се върна отнякъде,
пак ранена, кървяща, сама.
Ще си дойда със стария вятър,

Завързвам на възел безсънието,
пристягам и лягам да спя,
изгубва се вятър в безпътието

Залюля есента в жълтите си скути
и малкия град,
сиви мъгли със бузи издути

Завърнах се! Била съм обещана,
съдбата ми поиска ме обратно.
Платих с кръвта на всяка стара рана,