Постинг
08.12.2006 10:59 -
Приказка за възрастни
Тя се прибра сама в голямата, бяла къща.
Стъпките й кънтяха в празния, стъклен коридор и всеки удар от токчето по идеално излъскания мрамор се забиваше в сърцето й, като острието на кама. Тя сякаш виждаше кръвта си, как капе и оставя след нея една верижка, от нанизани рубинени капки. Гладки, блестящи и горещи. Толкова изгарящи, че мраморът се разтапяше под тях и се превръщаше в дупки.
Тя обиколи пустите стаи, като призрак, напуснал душата си внезапно и не разбрал, че е безвъзвратно разделен с нея.
Седна пред огледалото и бавно започна да
сваля грима си. Червилото, спиралата очната линия...Сякаш сваляше парчета от себе си - като люспи, впити в гладкото й, бяло тяло.
Накрая остана гола и уязвима. Безпомощна и изгубена без Него. Нямаше къде да се скрие. Не можеше да избяга от себе си.
Колко дълго се беше опитвала...
Обличаше заблудите старателно. Увиваше, като шал около себе си всички илюзии, докато започнаха да я задушават.
Коленете й бяха изподраскани от безконечното катерене към Върха - и защо ли, го правеше?!
Та всъщност там, горе беше още по - сама.
Сред скалите и вятъра се мяркаше, от време на време само по някой Орел - хищен за плячката
си и суров, като планински глетчер.
Тя се сгуши в голямото, студено легло и
засъбира късчетата от сърцето си. Искаше да ги залепи със соленото на сълзите, но те се бяха превърнали на малки кристалчета, които само бодяха в очите й.
Тя се казваше Самота.
Стъпките й кънтяха в празния, стъклен коридор и всеки удар от токчето по идеално излъскания мрамор се забиваше в сърцето й, като острието на кама. Тя сякаш виждаше кръвта си, как капе и оставя след нея една верижка, от нанизани рубинени капки. Гладки, блестящи и горещи. Толкова изгарящи, че мраморът се разтапяше под тях и се превръщаше в дупки.
Тя обиколи пустите стаи, като призрак, напуснал душата си внезапно и не разбрал, че е безвъзвратно разделен с нея.
Седна пред огледалото и бавно започна да
сваля грима си. Червилото, спиралата очната линия...Сякаш сваляше парчета от себе си - като люспи, впити в гладкото й, бяло тяло.
Накрая остана гола и уязвима. Безпомощна и изгубена без Него. Нямаше къде да се скрие. Не можеше да избяга от себе си.
Колко дълго се беше опитвала...
Обличаше заблудите старателно. Увиваше, като шал около себе си всички илюзии, докато започнаха да я задушават.
Коленете й бяха изподраскани от безконечното катерене към Върха - и защо ли, го правеше?!
Та всъщност там, горе беше още по - сама.
Сред скалите и вятъра се мяркаше, от време на време само по някой Орел - хищен за плячката
си и суров, като планински глетчер.
Тя се сгуши в голямото, студено легло и
засъбира късчетата от сърцето си. Искаше да ги залепи със соленото на сълзите, но те се бяха превърнали на малки кристалчета, които само бодяха в очите й.
Тя се казваше Самота.
..не се бях замислял, че и тя има нужда от Него...само че...Той може би е самотен постоянно, което по някакъв начин го прави мъжкия вариант на Самотата...и дали някога ще се намерят, при условие че са обречени да бъдат Самотни,...и защо задавам толкова много глупави въпроси, страхотен пост..докосващ...
цитирайБлагодаря ти. За мъжкия вариант си има друга приказка. Всъщност, въпросите ти не са глупави, ако приемем, че обреченост не съществува...
цитирай..обреченост не съществува...единственото, на което сме обречени всички, е постоянната възможност за развитие, безбройните перспективи за живота, и изборът понякога се оказва проблемен...и ще се радвам да прочета приказката за мъжкия вариант, ако ти дойде вдъхновение за нея...
цитирай
4.
анонимен -
mnenie
08.12.2006 15:03
08.12.2006 15:03
Edinstvenata obre4enost, tova koeto sas sigurnost edin den shte ni se slu4i, e smartta. Vsi4ko drugo zavisi edistveno ot nas samite. V protiven slu4ai givota ni ne bi bil taka valnuvasht..Pone za men e taka priateli!
цитирайРадвам се, че ти е харесала. А за главните букви...аз...такова...да наблегна...
(((##@*&&&@@**(( - това означава, че се засрамих
/как защо? ми само на 30 и няколко зими съм, пък вече демоде.../
Поздрав и от мен.
darknesd, обещавам, че ще напиша и другата приказка...скоро...
цитирай(((##@*&&&@@**(( - това означава, че се засрамих
/как защо? ми само на 30 и няколко зими съм, пък вече демоде.../
Поздрав и от мен.
darknesd, обещавам, че ще напиша и другата приказка...скоро...
а по отношение на главните букви и аз ги обичам,...аз съм на двадесетина и няколко и сигурно това е последното нещо, заради което бих се чувствал демоде...въпрос на предпочитания
цитирайТърсене