Знам, че ще дойдеш, по - сам си от вятъра,
по - сам от печалната синя тъма,
скитник да бъдеш, искаш приятелю,

Ти целият от злоба си скован
о, шумен и разблуден град голям,
напразно бляскат кръчми, ресторанти,

Понякога, неволно ставам лоша,
във вените ми дяволчета тичат
и хуквам пак, разрошена и боса,

Една самодива в среднощието
тъче от сълзите си риза,
нечуто подрънкват оковите,

"Лека нощ" - от вятър целуната,
ще прощава глухо тишината,
а Луната, без милост обрулена

Под сините капки на здрача
крият светулки лица,
скривам и аз под клепача