Знам, че ще дойдеш, по - сам си от вятъра,
по - сам от печалната синя тъма,
скитник да бъдеш, искаш приятелю,
скитник свободен, без правила.

Ще искаш, ще взимаш и още ще искаш,
все още и още, без да се спреш,
ще бродиш неспиран, неспиран ще викаш,
по - сам от Луната любов ще зовеш.

Знам, че ще дойдеш, пленен и покорен,
свободата ще жертваш за ласка една,
да бъдеш обичан е дара от Бога,
светът е за двама, не го ли разбра?!

миличка тук няма да коментирам уменията а ще направя разбор на стиха ти.
най важното -имаш чувството. имаш и рима добре. обаче дали е достатъчно само рима. искам да ти кажа нещо- за да пишеш рима ,трябва да си много ама много добра.дори и пинчето ,която ми е приятелка се съгласява с мен че понякога забива на едно и също място. римата е рамка, ограничава.
стихът ти ми звучи като естрадна песен. или като чалга.скитнико , без правила ...бла бла бла .
клишираш. използваш готови клишета в които се вкарваш сама.светът е за двама - това е орлин горанов, не го ли разбра е ивана.
и преди ти казах -има огънче в теб има и идея вярвам, но това не ти е достатъчно-ако решиш да издадеш книга примерно. и друго пак се повтарям - не римувай съществително със съществително и глагол с глагол - това са рими за 13 годишните.
предлагам ти да опиташ да излееш чувството в бял стих- не търси рима , просто си представи картината и пиши ,нарисувай я.
ще е удоволствие за мен да погледна как си се справила.
и още нещо алидора- аз не те съдя.
нарвемето като писах имах огромно желание някой да седне и да ми обясни, къде бъркам, никой не го направи.но мисля че критикатае по ценна от приятелското потупване по рамото - иначе можех просто да отмина и изобщо да не си правя труда да ти пиша този коментар.
и друго -моето мнение не е последна инстанция.

Пинчето наистина е страхотна.
Това стихче ми е едно от първите и наистина съм търсила римата.
Колко до критиката, напълно съм съгласна, че ако не е по-ценна, то поне се равнява на приятелското потупване по рамото, което в днешно време си е направо лукс.
Аз обаче не съм поетеса и никога няма да бъда, но следващия път ще се опитам да уловя картината или поне част от нея.

Светът, този къпинак, заплетен
трудно пуска ни напред...
все по нещо къса от нас!
В страни от правите
пътища, се лутаме...
Нови извори за жадните си
души търсим...
В самота си, все
уж, един към друг вървим

Свободата всъщност е
самота + вятър
+ тръни
за другари
в пътя.

Какво да кажа?Ами само....ЧУДЕСНО Е!

sechko

Самотата е начин
да се скриеш, да избягаш,
когато си слаб, може би,
свободата е сила,
дори изпитание,
но сме малки за нея, уви.

Радвам се, че ти харесва petinka