Ти целият от злоба си скован

о, шумен и разблуден град голям,

напразно бляскат кръчми, ресторанти,

напразно свирят диви оркестранти.

 

Че всяка вечер спят на гарата,

в устата пари им цигарата.

те - внучетата на Гаврош,

живеещи в света ни лош.

 

Съдбата пак ги е излъгала,

със шапки просят там, на ъгъла.

Нима са минали години

от тези бляскави витрини,

които дядо им Гаврош

е гледал, в джоба си без грош.

 

Но тръгват си пак боси, голи,

на гръб понесли своите неволи,

с въздишките си плахи на уста,

във празничната градска суета,

отново тук, след толкова лета.

 

Кажи ми ти , о шумен град голям

целият от злоба тъй скован:

“Защо когато братчетата на Гаврош умрат

на тяхно място други пак растат” ?!

силен край, седемдесетият глас е от мен
брей, ще ме накараш да започна да чета поезия

Благодаря. Също и за седемдесетия глас.
Това, че се замисляш да четеш поезия е много повече от похвала за мен.

Виждаш ли как влияеш положително на хората?Тогава-ДЕРЗАЙ! :-)

Некадърно саклъпено и изкилифирчено!

Виж сега, анонимен, всеки има право на мнение. И след като съм разрешила коментарите, значи приемам и всякакви критики. Въпреки, че не съм самовлюбена и не претендирам да съм поетеса, достатъчно се уважавам, дори и някой да ме определя като некадърна. Въпрос на лично виждане.