Тя се прибра сама в голямата, бяла къща. 
Стъпките й кънтяха в празния, стъклен коридор и всеки удар от токчето по идеално излъскания мрамор се забиваше в сърцето й, като острието на кама. Тя сякаш виждаше кръвта си, как капе и оставя сле...