Постинг
28.10.2007 11:31 -
ПОСЛЕСЛОВ
Поискахме от зимата причастие,
полъгани от бялата й същност.
Разсърдихме Го - паднаха и ангели
и църквите мъртвешки се оцъклиха.
Витражите от грях наизбледняха,
след зимата ще оцелеят вълците.
Кому е нужна стара, празна стряха,
осеяна със кръстове на мъртвите?!
Последната камбана оглуша.
За кръв и кокал вълците живеят,
от раните ни пият свобода -
последните със сигурност се смеят.
Търсене