Поискахме от зимата причастие,
полъгани от бялата й същност.
Разсърдихме Го - паднаха и ангели
и църквите мъртвешки се оцъклиха.

Витражите от грях наизбледняха,
след зимата ще оцелеят вълците.
Кому е нужна стара, празна стряха,
осеяна със кръстове на мъртвите?!

Последната камбана оглуша.
За кръв и кокал вълците живеят,
от раните ни пият свобода - 
последните със сигурност се смеят.