Толкова много
гарвани
все още
край пътя стоят
и залези -
кървави, алени
оглозгват
парчета от плът. 

Толкова много
са нощите, 
хапещи
стръвно съня, 
дните, 
с оглозгани мощи
безмислие
в сиво редят.

Сива е
детската риза, 
в която
втъкаваме грях
и Господ
вече не слиза
при своята
грешка от прах. 

Толкова много
гарвани
зловещо
край пътя мълчат, 
бавно, 
във кървища алени
сам
се затрива светът.