Измислих те,
когато бях сама,
в неравна битка
нощем, с тишината,
в лицето й
да мога, да крещя:
"Наивнице
и тебе ще разплаче."

Рисувах те,
когато бях сама,
от устните ти
обич да отпивам,
да мога
срещу мене да крещя:
"Виновнице,
той пак ли си отиде?!"

Измислих те,
когато бях сама,
а трябваше
да скрия самотата,
сега ще мога
само да крещя:
"Измислице,
върни ми тишината."

Едно от най-красивите и силни стихове,които съм чела някога!

Едно от най - ласкателните мнения, които съм получавала. Сърдечно благодаря:)))