Ще се срещнем ли,
скрили във джоба годините,
там при залеза,
където са дните отминали.
Без хвърчило,
но със детска усмивка в очите
и намастилени
да допишем отлитане.
Ще се срещнем ли?
Понякога вярвам във чудеса.
Какво ни трябва-
залък хляб и чаша вода.
Малко вяра,
да препънем лъжата със крак
и две мечти,
да простим на стария враг.
Ще се срещнем ли?
Може би има съдба,
или случайност
хазартно ме преизбра?!

е чудесно!

Ще го срещнеш,не бой се ,дете,
и разбира се няма случайно,
намастилено ще го грабнеш в ръце,
а врагът ти увредЕн ще е трайно....

хихи...Дорче,много си сладка днес!

Благодаря ви. Много усмивки от мен.

Рен,
Уморих се да тичам след срещите,
всеки враг да изпращам със прошка,
да ме качват на кладите с вещици
и случайности да ме разпосочват...

Ох,Алидора,нищо не бива случайно,
на кладите качват само светици,
хиляди прошки отправили тайно,
душите им после превръщат се в птици....

Браво Лиле, направо перфектно казано.

Всъщност,чета и разбирам,че си птица още тук,на земята.Бяла и чиста...

Количествените натрупвания водят до качествени изменения.

най-после си ти...чудесно е...БРАВО....ТАКАВА ТЕ ХАРЕСВАМ:))))))

най-после си ти...чудесно е...БРАВО....ТАКАВА ТЕ ХАРЕСВАМ:))))))

Къде си,Алидора?
Ден изгря,
и отново,вън на двора,
блеснаха цветя...

Ами, там съм, вън на двора
няма Интернет,
лудницата blog ми липсва,
но вървя напред.

надявам се, че не е временно явление:)))))

поздрави ...
аз вярвам в чудеса ...
усмивки :)))

Поздрави adjna. Чудесата понякога се случват. Но много рядко...

всеки ден се случват толкова много чудеса :))
въпросът е:
Искаш ли да ги видиш ;))
Огледай сеееее ;)))

Уф, къде ли съм си дянала бинокъла...? Тук някъде ще е... Той беше този специалния...само за чудеса...Ама ще го намеря, обещавам. И пак ще видя някое...