По улиците тихо капе мрак, 
една Луна пълзи разполовена,
прошушва вятър в дървения праг
и няма друг, да скитничи със мене.

Целувам болката с рубинена уста,
отново тръгвам, нощно - романтична,
от Запад киха падаща звезда
и разпилява светлини във нищото.

Проръсва дъжд, самотно замечтан,
в стъклата уморено лято спи,
една Луна и една жена
във кадифено - синьото мълчим.