Не се сбогувам,
само за довиждане,
намигам, малко натъжена.
Събирам миналото,
в него има ме,
по - истинска от вдъхновение.

Не се обръщам,
няма смисъл,
дори да плача е за малко,
кървят под стъпките 
измислици
и всяка с името русалско.

Не се сбогувам,
само тръгвам,
след мен Луната ще е същата,
завързвам в дланите
завръщане
и го изпращам в нечии сънища.