ходеше с черни обувки, на пръсти, понякога дори по паважа.

Носеше дрехи втора употреба, като хиляди други,

беше много послушен, но така и не получи медал за заслуги.

Имаше заеми, кредитни карти и дори една ипотека,

денят му, разчетен от осем до пет, течеше безумно нелеко.

Понякога мигваше, сякаш разтресен, от някаква ересна мисъл:

Дали пък живота си  - сив и послушен,  сам не беше орисал.

Но, после обличаше сивата риза и тръгваше с дресирана крачка,

това отклонение заключваше дето всички съмнения се смачкват.

И с черни обувки, тихо, на пръсти, безшумно върви по паважа.

Забравен, забравил, че всъщност и няма кому, какво да разкаже.