На Шипка е тихо
преди зазоряване, 
Балканът сънува орли. 
Той бавно вървеше, 
старец ли беше?
Под стъпките никнат сълзи. 

Къде е тревата, 
за него тъй свята,
пропита с кръвта на баща. 
Свободните вчера
не могат да пеят, 
когато пирува смъртта. 

На Шипка е шумно, 
пируват разумно
онези, със кухи слова. 
А тя, свободата
е всъщност саката, 
защото не помни кръвта!

Отново е тихо, 
Балканът сънува
своите храбри орли. 
Българийо свята, 
пази си децата
и Шипка навеки помни!