Като прекрасна картина
от някакъв Рай засиял,
рой снежинки потрупват
светът ни, за миг оглупял
и са бели и чисти,
като детска усмивка и хляб,
а пък ние, глупаво
доизграждаме последния Ад.

А камбаните празнично
сякаш похлупват със звън,
вън е Коледа,
а в сърцата - скованост и сън,
няма ангели,
само паднали, кални крила,
след съня ще останат
смачкани, празни деца!

Но картината  крива
някой с гореща длан ще подпре
и ще белне надеждно
умореното, черно небе,
ще изригне със трясък
онази стара, ярка звезда
и ще поръси света ни
с Коледа и със чудеса!