Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10 02:02 - Приказки от Родопа планина
Автор: alidora Категория: Изкуство   
Прочетен: 139 Коментари: 0 Гласове:
3



 Беше дръглив, есенен ден. Изпосталелите дървета протягаха жално клони към свирепия северен вятър, сякаш в молитва да върне слънцето. Неда усети, че бебето е тръгнало да излиза и с тъга си помисли, че това ще е седмото детенце, което ще изгуби.
Митьо се роди седмаче. Дребен, лилав, сбабичосан и с шест миниатюрни пръстчета на лявото краче. Старицата, която бабува при раждането, съсухрена и гърбава като Баба Яга, се прекръсти три пъти, плю си в пазвата, подръпна си дясното ухо и строго нареди на Неда, да не го зове с име, щото едва ли ще изкара нощта. След това уви бебето в агнешки кожи и го остави близо до огнището. 
После дооправи родилката и се затътри към поп Стойо, да се готви за некръстеното. Тях не ги опяваха, но след третата рожба, Неда си извоюва заупокойна молитва. 
Обаче, миниатюрният Митьо се оказа жилав и упорит, като магаре. Колчем всеки път майка му надникнеше с прималяло сърце в агнешките кожи, той размърдваше лявото краче с шестте пръстчета и лакомо захапваше млякото, което течеше на река от нея. 
На втория ден от Рождеството се случи чудото - бебешкият писък разцепи като с нож натежалата тишина в самотната Недина къща. Бащата си беше тръгнал още заранта след раждането и повече никой не го видя в селото. 
Някои сърца са слаби, неспособни да губят, да се учат, да се надяват. 
Неда се спусна към кожите, прегърна крехкото телце и побра в обятията си щастието на цял един свят. 
Годините минаваха, Митьо растеше дребен, но здрав и жилав. 
Кога дойдоха турците, да взимат еничари, като видяха босите му крака и шестте пръстчета на лявото краче, побелели, като платно, шибнаха конете и повече не стъпиха в селото. 
Местните издигнаха каменен параклис и го нарекоха на светеца, на когото беше кръстен Митьо - св. Димитър. 
Селото отдавна го няма, хората също, но там някъде, скрит сред горите на Родопа планина и до днес стои малък каменен параклис и напомня за чудеса и надежда. Разказват, че в навечерието на Димитровден на входа му се появява сянка на момче, с шест пръста на лявото краче и стиска кесийка, в която са завързани сбъднати желания. Който го види, ще му се случи чудо, стига да вярва достатъчно силно. 




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alidora
Категория: Изкуство
Прочетен: 299881
Постинги: 143
Коментари: 531
Гласове: 4575
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30