Сред сенките
на Петъка разкръснат
е тихо, 
като гробище по пладне.
Тълпата
след сеира се разпръсва, 
преситена, 
престорена, коварна. 

И лепне -
като грях по раменете
вината
на разпънатите прошки, 
а някъде, 
от Изток, ще засвети, 
светът, 
накамбанен, ще свие нокти. 

Ще палне
по свещица, ще се кръсти
и пак
ще се пресища от пресита, 
забравил, 
че душата му е всъщност
гостенка
във земната си дрипа. 

Прости ни, Боже, 
днес сме само Юди, 
"по образ
и подобие" измряха. 
Исус възкръсва
във света на луди, 
които
даже и не го разбраха!