Глъхне дъжда

под мокрите стъпки на здрача

и пак самолети поглъща

това ненаситно небе,

някъде сенки цвърчат

пред черния  флаг на палача

и сякаш във дар му пренасят

отрязани детски ръце.

 

Луната увисва – полвинка

на някаква златна монета,

разменят я  блудници алчни –

боси и голи  до кръв

и сякаш потраква градът

със свойте  железни ченета,

а хората вътре предъвква

за някаква слузеста стръв.

 

Отдавна лежи на паважа,

с назъбена, гнила корона

онази любов, по – безсмъртна

от целия свят оглупял,

а Той се повдига на пръсти

и тихо в душите ни рони

парчета от своята кожа,

несътворена от кал.

и все па, ние сме от кал, глина..
и Светлина..

хубаво ги нареждаш, маман...ама, не ти ли бръмвааа главата..

ladylady,
тя моята глава си е бръмната по рождение :)
иначе се радвам, че ти е харесало