Бели улици,
люляци, врява,
сякаш целия
свят полудява.
Някъв щъркел
крачи с насмешка,
безразличен
към нашите грешки.

Някво слънце
разсипва, изсипва
едри капки
тежка надежда,
наедрява градът
и се киска
някак бяло,
под стъклени вежди.

Бели улици,
люляци, врява.
Пролет нежна
живот подарява.
Да умием очите
от  грешки,
че е кратък
живота човешки.