Живее ми се бавно -
както преди,
искам писмо
на хартия,
да видя залеза
как ще заспи
и пак да си бъбрим
с комшията.

Да тичам за капки
дъждовни на лов,
да ме мъмрят
очите на мама,
да се питам, какво е
Голяма Любов,
без която
просто ни няма.

Искам пак летни нощи
със приятелски знак,
че ще скрием
злото под кея,
а когато тръгне
последния влак
всички вкупом
през сълзи
да пеем.

Живее ми се бавно - 
както преди,
сред хорски очи
и прегръдки,
дори да ме няма
пак ще вали,
но ще остана
във думи и стъпки.

Здравей, alidora. По-добре е да живеем бавно, но обстановката е такава, че не може. Всеки ден бързаме, защото се занимаваме с много работи.
Поздрави!

Все по-бързо и по- бързо, а за къде и защо...? Бързаме живота, а той се случва днес и сега.