Мария събра във куфар парчета родина, изпреде сълзите в шевица за майчина гръд, отряза косите си свилени преди да замине… …последните майки тихо на прага седят…

           *** Добър вечер,  майчице! Седнала си вън, сякаш, че листата са капещи камбани. Вчера ли си тръгна, като розов сън твоето момиче и остана рана.   Вятърът те милва, майчице, но с хлад, есента е жълта – като восък в църква. Алчните се хранят със сЪлзи и със глад, а с кръвта на босите се рисува кръста.   Ляга си мъглата, майките не спят, стиснали във скута остатъци от лято. Облаците бели с децата им вървят- последните деца от ранено ято.   Добър вечер, майчице – скръб и тишина, в дланите ти плаче неродена есен. Нека чуем, майчице твоята душа – прокълната,  майчице да е черна песен!

 

Не помня писала ли съм до сега-невероятно талантлива сте,особено самобитни,истински,метафорично красиви стихове.Всичко Ваше съм прочела.Предполагам,че Вие сте авторката.Имате ли издадени книги?

И кой е този "друг град",създал това талантливо същество?

но нима тъгата не е най-могъщата муза...
аз ти пожелавам усмивки и много красота:)))