Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2014 16:23 - Урок по състрадание
Автор: alidora Категория: Изкуство   
Прочетен: 2039 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.07.2014 09:54


image

Баба Кера е типичният български пенсионер, който взима  не повече от 200лв. пенсия. И оцелява с тези пари цял месец /само тя си знае как /. Сега бабата решава да задели 50лв., които да дари за пострадалите от ужасяващите наводнения във Варна и Добрич. За мнозина тази сума е нищожна, но за възрастната жена, която си брои стотинките за хлебеца и млякото това наистина са много пари. И тя ги дава, защото е от село Бисер, което преживя същия воден апокалипсис преди две години, защото тя е била там, защото го е изпитала на гърба си и знае как се чувстват оцелелите.
Трябва ли сам да преживееш едно нещастие, за да станеш съпричастен? Не мисля.
Състраданието е заложено в човешката природа заедно с всички положителни качества и е въпрос на лично вглеждане в самия себе си, за да го откриеш.
Мнозина успяха, но на фона на общата ни численост, мисля, че са съвсем малко.
Не желая да коментирам политици и управляващи, защото това би било все едно глас в пустиня. Те живеят в една друга, тяхна си държава, която няма нищо общо с нашата реалност, с неграмотно израстващото поколение, с продаването на марихуана и наркотици съвсем безнаказано, със стрелбите, като в Дивия Запад, където луди убиват полицаи или стрелят по деца, а други просто се гърмят за преразпределяне на територии, с изселването на децата ни в чужди страни и т.н.
Когато, по времето на Френската революция съобщават на френската кралица Мария-Антоанета, че хората се бунтуват, защото нямат хляб, тя отговаря „Като нямат хляб, да ядат пасти”.
Подобно е мисленето три века по-късно в нашето мило, управляващо общество, където „борбата за кокала” е придобила особено големи размери. Публична тайна е „преразпределянето” на парите, които ни отпуска Евросъюза и ако някой достатъчно дълбоко се разрови може да докаже с факти всички далавери, които се въртят с отпусканите средства. Друг е въпросът, че веригата е абсолютно навързана още от най-високо ниво и ако някой дръзне да рови може съвсем ненадейно да претърпи „случаен инцидент”. Но това е друга тема, по която може много да се говори, съответно без абсолютно никакъв смисъл.
Американската история още няма 300 години. Нашата, Българската история е вече над 1300-годишна. В момента ние правим всичко възможно да се самоизтребим като нация, въпреки усилията на дедите ни, които са преживяли петвековното турско робство / а не турско присъствие, както напоследък е модерно да се пише в учебниците/. Къде отиде това наше чувство за самосъхранение, тази наша национална гордост, този наш, чист български език /вече тотално примесен с чуждици-за да сме модерни/?! Вместо да си помагаме взаимно в тази наша, обедняла държава, ние правим всичко възможно „на Вуте да му е зле”, без да си даваме сметка, че цялата негативна енергия, която излъчваме рефлектира не само върху нас, но и върху  природата.
Баба Кера е от старата генерация – не я интересуват последен модел смартфон, лъскава кола или подобни материализми. Тя се вълнува от съдбата на човешкото същество, тя го съпреживява, тя плаче и се моли за оцелелите.
А за какво плачем и се молим ние – вечно забързаните, впримчените в капана на стъкло и бетон, изнервени и обезверени от непукизма на тези, които трябва  да ни бъдат водачи /и в прекия, и преносния смисъл/?
Вчера в едно телевизионно предаване специалисти изчислили, че последният българин ще се роди през 2134г.  Доста далече, биха възкликнали повечето, ние няма да го доживеем. И това ли ни дава правото да живеем на принципа „след нас и потоп”?! Нима на Васил Левски, когато се е борил за свобода му е минавала мисълта за 2014г. и че тогава него няма да го има? Едва ли. Той просто е искал да я има държавата, да ги има българите, които ще се родят след него и те да са свободни, за да могат да пазят това, което им е завещано още от хан Аспарух. Жалко е една над хиляда и триста годишна държава да се държи като разглезена хлапачка, която показва среден пръст на бездомно, гладно куче. Жалко е да изчезне нация и език, които са бранени в продължение на векове с кръв и човешки животи.
Жалко е! И е недопустимо!

 




Тагове:   Българя,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alidora
Категория: Изкуство
Прочетен: 428069
Постинги: 159
Коментари: 542
Гласове: 4791
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031