Постинг
10.01.2014 17:45 -
Из "Хроники за България"
Тази зима
е бременна с плач,
под нозете й
никнат стърнища.
Престарелите хора
мълчат
пред последното
празно огнище.
Този вятър
от страх е пиян,
пропищяват
след него мъглите.
Даже ангелът
горе е сам,
щом ги няма децата,
да питат.
Този свят
е последен за днес,
след камбаните
Бог си отива.
Ако нямаш
какво да дадеш,
значи нямаш
душата си жива.
е бременна с плач,
под нозете й
никнат стърнища.
Престарелите хора
мълчат
пред последното
празно огнище.
Този вятър
от страх е пиян,
пропищяват
след него мъглите.
Даже ангелът
горе е сам,
щом ги няма децата,
да питат.
Този свят
е последен за днес,
след камбаните
Бог си отива.
Ако нямаш
какво да дадеш,
значи нямаш
душата си жива.
Няма коментари
Търсене