Постинг
04.07.2011 14:57 -
Една монета смях
Протегнах плахо длан-
да се изпрося,
една монета смях
пуснете в нея,
душата ми-
объркана и боса
за късче обич
тихичко копнее.
А мракът пак
оглозгва светлината
и всичките дървета
ослепяват,
краде въздишки
под стрехите вятър,
след всеки дъжд
сълзите намаляват.
Протегнах длан.
но не за милостиня-
душата ми
за обич пак копнее,
една монета смях
дори да има-
ще бъде зов за нея
да живее.
да се изпрося,
една монета смях
пуснете в нея,
душата ми-
объркана и боса
за късче обич
тихичко копнее.
А мракът пак
оглозгва светлината
и всичките дървета
ослепяват,
краде въздишки
под стрехите вятър,
след всеки дъжд
сълзите намаляват.
Протегнах длан.
но не за милостиня-
душата ми
за обич пак копнее,
една монета смях
дори да има-
ще бъде зов за нея
да живее.
Търсене
