Постинг
17.05.2008 14:15 -
БЕЗ СБОГУВАНЕ
Отивам си,
но бавно,
като просяк,
понесъл в шепи
утрешния ден,
усмивка просеше
дъхът ми топъл.
(Нали и просякът
за нещо е роден?!)
Отивам си,
но тъжно,
като фея,
раздала
и последната луна,
годините
да връщам,
не умея,
(от кладите
възкръсва любовта.)
Отивам си,
но тихо,
като мисъл,
дъждът - беглец
следите ми
ще скрие,
духът
на свободата
е орисан.
(Забравихме ли?!
Орисахме го ние!)
но бавно,
като просяк,
понесъл в шепи
утрешния ден,
усмивка просеше
дъхът ми топъл.
(Нали и просякът
за нещо е роден?!)
Отивам си,
но тъжно,
като фея,
раздала
и последната луна,
годините
да връщам,
не умея,
(от кладите
възкръсва любовта.)
Отивам си,
но тихо,
като мисъл,
дъждът - беглец
следите ми
ще скрие,
духът
на свободата
е орисан.
(Забравихме ли?!
Орисахме го ние!)
Интересен стих, хареса ми
цитирайУдоволствието е взаимно, благодаря
цитирайпоздрави и усмивки:))))
цитирайpoklon za stiha)))))))!!!!!!!!
цитирай
5.
анонимен -
...
13.06.2008 23:01
13.06.2008 23:01
Натъжаваш ме, връщайки ме back to basics ... Благодаря ти :)
P.S. С нескомната молба да не спираш да го правиш , мисля, че има много защо да продължаваш :) Поздравления и хвалби за пореден път :)
цитирайP.S. С нескомната молба да не спираш да го правиш , мисля, че има много защо да продължаваш :) Поздравления и хвалби за пореден път :)
Търсене
