Не си ме търсил,
далече се родих,
през девет планини
на юг от Рая,
копнежите заплитах
в нежен стих,
не съм те търсила,
за теб не знаех.

Във Ада всяка прошка
се наказва,
превърнах се
във скитница сред свои,
не си ме търсил,
друга е разказвала,
със бледи ласки
приказките мои.

Не съм те търсила,
сред нищото вървях,
а ти си бил
пътеката към Рая,
не си ме търсил,
просто е съдба -
със тебе да се срещнем
там, накрая.

Завърна ли се най-накрая :) Прекрасен стих :)

Нещата ти ми липсват,както и ти...
благодаря ти,че ме зарадва пак!Знаеш колко много обичам стиховете ти,прекрасни са!

noir, за малко съм, но винаги е хубаво да те посрещне някой...:)))

brumbrumm, удоволствието е мое, за съжаление напоследък нямам никакво време за блога, пък и щуравата ми муза пак се е запиляла нанякъде, но обещавам, че поне от време на време ще се връщам, защото и на мен ми липсвате:)))

управлява живота си...нека тези неща които зависят от нас изпълним с красота....
важно е че се завръщаш макар и рядко:)))))

Прекрасно е...

Прекрасно е,мила! Защо ми разправяш, че музата ти я няма? Продължавай все така. Докосна струна някъде в душата ми....:))))))

Благодаря, момичета. Много усмивки и късмет