Развържи ме, Любов
и синджира ми дай
на раздяла,
днес си тръгвам от теб,
вече всичко
съм ти раздала.

Виж очите ми-
тъжен зов
на догарящи свещи,
а сърцето ми - въглен
изтлява
в пепел гореща.

Всяко късче от мен
ти издигна
на своята клада,
днес си тръгвам, Любов,
на олтара
е моята младост.

Не знам колко човек е способен да дава, но определено има хора, които могат да получат много малко. Тогава даващия дава напразно .... докато не се ... развърже и продължи напред ...

всеки дава по собствено мерило, а що се отнася до получаването, зависи какво искаш и колко силно го искаш и дали си готов на компромиси. За даващия нищо не е напразно, стига да не е с користна цел :)))

Надявам се да си права и да няма напразни работи :)))

В природата не може да има напразни работи, защото би се нарушило равновесието...Всяко нещо, което се случва е като парченце от целия пъзел, но лошото е, че много често не знаем картината и също така често го поставяме на грешно място /образно казано/.

... постоянно пренареждам пъзела в главата си и търся правилните места на парченцата :))))

много е трудно да ги намериш / по моя гледна точка/. Сигурно, защото по принцип цялата картина/което явно е бъдещето/ не се знае как изглежда и от там идва бъркотията...Но пък е интересно, защото ако знаеш всички парчета на мозайката, може би ще бъде скучно...така де, няма да има предизвикателство...:)))