Изпращам се,
за кой ли път, на тръгване
и не от неизвестното ми пАри,
на прага няма никой,
без залъгване
сама съм пак, по пътищата стари.

Изгубвам се,
за кой ли път, в завоите
и не от враговете ще заплача,
до мене нямам
ни един от своите,
сама съм, до фенера на палача.

Изпращам се,
за кой ли път, по пътя
и не от зверове ще се страхувам,
когато няма никой
съм безпътна
/русалките по сухото не плуват/.

алидора !)

стихотворението,поздрави!

Благодаря sowhat. Твоето "браво" означава много за мен:)))

Поздрави nadagr. Пак заповядай:)))

ЛЕлелелеле,мила-не те познавам, но ти се възхищавам и мисля, че си малък гений :) Евалата...и пиши по-честичко ;)

Благодаря, анонимен. Във всеки дреме по един малък гений, просто трябва нещо, или някой да го събуди:)))