Тунелът,
онзи черният,
дълбокият
изпиваше
на дните ми
кръвта,
а всички нощи
бяха
еднооки
и дебнеше
кошмарът
да заспя.

Обидата
ме блъскаше
във костите,
нехайна,
че съм нежност
/и кристал/,
във вените ми
Дантев Ад
се носеше
и хапеше
душата ми
без жал.

Наръфа ме,
със безпощадност
отчаяние -
докрай,
до смисъл
ме изпепели,
останките 
посоли -
да са рана,
да мога
да усещам,
че боли.

Обаче,
ще се събера
от пепел
и пак ще бъда
бяла
и добра,
по вените ми
ще тече
пътека
към Дантев Рай
и дни
със светлина.

Защото имам
необхватна
вяра,
защото искам
силно,
от сърце,
желаеш ли -
доброто
побеждава,
повярваш ли -
след тебе
ще расте.

И толкова добре поднесено!:)))

Нали смисълът е да се усети :)))

Наистина - вярата е тази, която ни дава сили да продължим напред!
Поздравления!:)))

Наистина е прекрасно и наистина се усеща, много, много силно...
Не спирай да вярваш! :)

Благодаря ви :)))

...да кажа и аз :)))

И е точно така. В реалността. :)

прегръдка от мене (за да порастне още Доброто... след тебе :) {}

Канди, едно "гуш" от мен и много усмивки...