Полепва слънце
в миглите ми
мокри,
пулсира жив,
денят ми,
нежно - бял.
Протягам длани
и ми става
топло,
от онзи огън -
да си оцелял.
Попиват обич
вените ми,
жадни,
преплитат пръсти
във косите ми
цветя,
една усмивка
ме превръща в ангел
и само днес,
но мога
да летя.
Прегръща вяра
крехкото ми тяло,
рисува 
във очите 
светлина
и точно днес
ще бъда аз
начало,
а после
ще дописва
вечността.