Завързах косата си
на кулата от илюзии
и се спуснах по нея,
да избягам,
а долу стъклени зарчета
разиграваха дните ми 
на рулетка.
Белият принц го нямаше,
поеше коня си в близката кръчма
с нараненото си его,
а животното цвилеше от болка
и тъпчеше с копита
неродената мома.
Изпуснах последния влак с надеждите,
залутана в лабиринта на усмивките, 
а те били отражения
на озъбена гордост.
Зарязах на гарата демоните си,
влюбени в Снежанка,
те просто избраха
друга приказка.
Катеря се по огледалните камъни
на кулата от илюзии
с отрязана коса.
Защо ли ми трябваше
да бягам?!

За кой ли път аз ... :) Майната им на принцовете, не са на мода. Мене гледай - факт. :)

Принцовете винаги са на мода, защото са на изчезване. А колкото нещо намалява количествено, толкова повече се увеличава търсенето. Факт. Тебе като те гледам - ти си само потвърждение на правилото. Стига да не прекалиш съвсем с шоколада...:)))

Аз редовно прекалявам с шоколада, обаче се поддържам в изрядна форма :P А всяко правило има изключение.

Както са казали хората : "Не разваляйте боя с кавга".:)))
Между другото и аз много обичам шоколад.