Крушанка е на сигурно прибрана,
вратичка си е здравата залостила,
на топло свила се е под юргана,
и спинка сладко в нощите.
И нека вънка се халосват,
какви ли не и веди вампири,
и ако ще да тракат костите,
и вещери и и бясове и самовили.

Крушанке, пиле шарено
стискай здраво юргана,
че навънка вещарите
дирят мома разпиляна.

И си е мекичко постлала,
и си сладичко заспала,
и изобщо не и пука,
кой на портите и чука...

Ама оченце премигна
и си юргана повдигна,
нали си Крушанке любопитка,
ще ти дръпне някой дългата плитка.

Много яко се е получил вашия стихотворен диалог! ;))
(извенете, че го нарушавам;)

Канди, не се претиснявай, тя Крушанка съвсем заспа и заедно с нея и диалога.

Neka spinka sladko i neobezpokoqvano togava...:)
Puk kogato se sabudi, shte podnovim dialoga.... ;))))