Липсваш ми, Кихоте, липсваш ми...
Тука да беше, да кажеше нещо за дракони,
коня си, белия, да ми поискаш, или,
просто да тръгнеме някого, да го спасяваме...
Бива ли да си такава, отчаяна драка?...
все да налиташ на вятърни мелници,
все да се биеш за някаква правда...
(пълна главата ти, само с неверници...)
Аз, (ако можех да бъда) за тебе,
щях да ти стана и Дулсинеята,
само да можеше, някак, (по с време),
да се завърнеш отново във селото...
И, ако можех да пиша, Кихоте,
щях да ти пиша писмо, да ти кажа:
Няма оправяне нивга света ни, защото,
той е такъв...(И по-лошав е, даже!)
Още, че, просто, света се оправя,
като престанеш, да му обръщаш внимание.
Глупав си, глупав, Кихоте!(какво да те правя?)
А пък, си уж, тъй начетен в писания...
Ей така, щях да ти пиша, Кихоте.
Още, че чакат те всички на село -
книгата с приказки да ни отвориш,
да ни разказваш за подвизи смели...
Хайде, върни се, рицарю, липсваш ми!
Още ти пазя доспехите, коня,
шлема, седлото, легена и пиката...
Само ела си...с печалния образ!

Твой Панса

Скъпи ми Санчо,
тез вятърни мелници
са онизи зли великани,
дето говорят против неверници,
а се подмазват на чужди султани.
Няма я вече Дулсинеята,
гола танцува там, на пилона,
отстрани лешоядите пеят
и пълнят гуши, кат на питони.
Кого да спасявам Пансе,
като сме всички у кюпа,
човека от него не можеш опази,
щом е орисан на глупост.
Ще си дойда, мили ми Санчо,
скоро на село ще се завърна,
Русинанта да ми доводиш,
сал него и теб да прегърна.

от Дона писание

И като додеш, недей ме забравя,
на армагани, баш се надявам.
Три кила стихчета чакам
още либавна пуензия, начи.

Каква ти любов, Пансе,
кат ти думам за свободата,
пък ти си нагъваш салама,
а всичките ми стихове
/скрил съм ги в брадата/
най-много са три грама.