Постинг
13.07.2006 10:31 -
ВОСЪЧНА ПРИНЦЕСА
Отпих, набързо твоята усмивка
и хукнах да настигна времето,
с галошите, съшити до протрито
все бързам, накъде ли е безветрието.
Отдавна не сънувам бели принцове,
безфейно, делникът така боде
и само миг те имам, а не виждам,
че в този миг побира се море.
Не стигат кладите за старите магьосници,
но моя огън го запали ти,
от всички твои восъчни принцеси
единствено за мен ще те боли.
Търсене