Изписка чайка. И замлъкна.
Самотна. Гладна. Без крило.
Настинало, морето мрънкаше
за ново, пясъчно легло.

Препи зората сол и падна,
прибра я в джоба си деня.
Расте в перата отчаяние,
долазва в пясъка смъртта.

Последен крясък. И въздишка.
Във всяка мида по сълза.
Безпомощно брегът утихва,
а горе чайките пищят.

стига с тези мрачни стихотворения...пак се връщаш назад...пиши по жизнерадостни неща...

Липсва ми вдъхновението за по-жизнерадостно. Дано не съм го изгубила безвъзвратно.

Много си ти е хубава поезията даже. Остави на околните преценката. Читателят е най-добрият критик. Важното е на него да се хареса.

ми писанията и на двете. И Радост е права - усмихни се. Ето аз ти се усмихвам - :)

Приятелю, за къде съм без твоите усмивки