Не бях готова!
Не и за това!
Съблече ме с очи,
плени ме с шепот.
От изток
вместо изгрев притъмня
и засъбирах
късчета от светло.

А бях жена,
съвсем обикновена.
Не чаках принц,
не вярвах в Любовта.
Присмях й се,
с отричане на пленник,
и царствено 
изгубих се в съня.

Не бях готова!
Тя ме връхлетя!
Със твойте ласки
ме изпепели,
разкъса ме, 
а после ме събра.
Недей Любов!
След тебе ще боли.

Аааа,не можеш да пишеш любовна лирика.а? :-Р Страхотен стих!

Благодаря.

недей. Пък може и да не боли, а ..

Мислиш ли, че ако не кажеш, няма да боли?
Все една и съща си остава болката.

че си предубедена. Съгласен съм че много често боли. Ти не си средностатистическо момиче, но хората около теб, често и тези до теб, са средностатистически. А може и да са под. Просто не губи вяра. Има и други

че си предубедена. Съгласен съм че много често боли. Ти не си средностатистическо момиче, но хората около теб, често и тези до теб, са средностатистически. А може и да са под. Просто не губи вяра. Има и други

Съвсем съм си средностатистическа, а пък вярата отдавна я загубих. Е останала ми е някъде мъничко от нея, ама си я търся само в екстрени случаи.

момичета не пишат стихове. Хубави стихове. Вервай ми. А за вярата - правилно пази си я. Но не я губи.

Благодаря. Ей на това му се вика приятел. Вервам ти.

беше изцяло мое

Поздравления са стиха! Силен е!

Blagodaria ti isis.