Не бях изплакала сълзите, но ги изживях,
преглъщах ги - нали големите не плачат, прегърбих се под всеки малък грях,
изгубих повече от детските играчки.

Такава ме намери - там във буквите,
превърната на стих и непозната,
а после нарисува новолуние
и в приказка ми подари Земята.

И аз ти вярвах, исках мили думи,
какво от туй, че феи вече няма,
по-истинско остава всяко тръгване
с един приятел, взел от мойте рани.

Поздрави:)

Благодарности с поздрави и от мен.

НЕВЕРОЯТНА СИ!
За кой ли път се убеждавам колко си добра и как се вълнувам от стиховете ти! Сърдечна прегръдчица от мен!

Старая се, да се усети.