Жива съм. Дишам.
Сякаш по навик,
пак ще лакирам 
всеки проблем.
Кривите паяци 
изплитат начало,
дъждът се завръща,
но как да го спрем.

Боса съм. Гола
пред всички въпроси,
дори окована
без тишина.
Тътря се бавно
в редица от просяци,
взели по много,
но с бедна душа.

Жива съм. Дишам.
След днес, ще е минало.
Старият грях
е със дълга ръка.
Когато изхвърля
тленното име,
ще каже ли някой:
Беше! Живя!

ще:)

Е,красота е това,какво още да ти кажа...знаеш си,нали? Прегръдки!!!

благодаря bobi, ще го вярвям вече. Цвете и от мен petinka :)))))