Хукнах сутринта, обаче по пижама,
но пък със червило и парфюм,
с розови пантофи - дама съм голяма,
що ли мигат всички опулено навън.

Четката за зъби, вместо телефона
в джоба ми кротува - няма да звъни,
но защо ли търся ключа си от хола,
когато за билетче трябват ми пари.

В чантата ми моля - стария будилник,
вместо диктофона - оле, прозвъня,
шефът мълчаливо цъка и се моли:
"Божичко, и тази е нечия жена."

Туйто, мръква вече, чехлите ми стягат,
кучето забравих пред някой магазин.
Боже, от акълите, ти кога си давал,
де ли съм била, та нямам ни един.

Хич биля, дани ти и кахър тува!
Аз редовну си ходя, пу гащи! Да, да!
Па и пърфюм, ни слагам, по гол съм шъ знайш,
важнуто е, дай читъво бильоту! Панимайш!

не съм чела весело стихотворение от детските си години:) Поздрави

Когато успея да разсмея някой и на мен ми става хубаво. Поздрав и от мен.