И всяка страница ми зачертава с бръчка,

а утре е невинност отначало,

от всяко тръгване ми взима пълнолунието,

а после лъже, че съм оцеляла.

И пак ругае, ала с моя мисъл,

по – тънка става болката – обида,

всеки спомен е едно завръщане,

когато вече бръчките ми стигат.

И още ще го моля за отсрочка,

не съм дописала дори началото,

не искам да съм само многоточие

във книгата на всичките живяли.