Поискахме от зимата причастие,
полъгани от бялата й същност.
Разсърдихме Го - паднаха и ангели

Разстреляй тишината за начало,
тя утре ще се прероди.
Нощта е няма. Времето е спряло,

А може би, не трябваше
да връзвам пеперудите,
крилата им

Подари ми на тръгване
седем бели коне,
седем нощи

Не си ме търсил,
далече се родих,
през девет планини

Няма те!
Капчуците сълзят.
Събирам се

Ти помниш ли?! -
Превърнах се в река,
когато беше скитник

Превърнах
вятъра във звездоброец,
полегнал

Измислих те,
когато бях сама,
в неравна битка

Напоследък нямам много време да посещавам Блог-а, за което моята виртуална близначка аlidora все ми се сърди:
- Как да си вляза у дома - "шепне" ми тя-като нямам пръсти и не мога да щракам по клавиатурата.
- Остави ме на мира - й отвръщам ...

Развържи ме, Любов
и синджира ми дай
на раздяла,

Изпращам се,
за кой ли път, на тръгване
и не от неизвестното ми пАри,

Днес е време за прошка
и дъждът се покайва,
някак тихо и плахо ръми,

Откраднах те
със онзи, първи поглед,
но Нарцисе, 

Ще дойда на пръсти,
смирена и кротка,
на твоето рамо