"Българийо,
за тебе те умряха..."
и с костите

 Хайде да се помолим,
като наивни и древни
и да зарежем престолите

 Неделя е -
ухае на канела -
измислям си -

 Ден първи от новата ера ( след извънредното положение).
Връщам се на работа - Ура, урааа
От вълнение не заспах почти цяла нощ, накрая задрямах и се успах. Скочих като ужилена, сещайки се, че съм забравила да си приготвя дрехи. Издърпах вс...

 Сред сенките
на Петъка разкръснат
е тихо, 

 Тихо се рони мрака
под стъпките на вечерта,
някой самотник очаква

 Селцето се е свило,
като зрънце,
обрулено от хищна,

 Една глътка мирис на липа
изпи от вятъра поредната неделя,
завързана, умората заспа

 Глъхне дъжда
под мокрите стъпки на здрача
и пак самолети поглъща

 Здравей, прекрасна моя,
сънувах те нощес –
ти беше лунна роза,

 Ах, тези сълзи -
като остри, солени кинжали,
сурово раздират

 Бели улици,
люляци, врява,
сякаш целия

Живее ми се бавно -
както преди,
искам писмо

Светът ми е красив, но малък
като чаена лъжичка,
някаква измислена

 "Българийо, за тебе
те умряха..."
И днес от Шипка