Ах, тези сълзи -
като остри, солени кинжали,
сурово раздират
душата ми слаба на две,
децата си тръгват,
с парчета страна натежали
и пак самолети поглъща
това ненаситно небе.

Защо да е пролет,
когато пищи самотата?!
Приших им криле
със мирис на мама, за път,
когато отидат
на другия край на Земята,
да бъда със тях,
дори и само в сънят.

И хляба горчи -
от липса на детски ръчици,
а мракът е куче -
пазач на стаена вина -
да бродят във чужди,
далечни страни, като птици,
но ние ще ви чакаме
винаги тук, у дома!

щом имат "криле с мирис на мама"

няма начин, майките винаги се боят.