Постинг
13.08.2018 16:18 -
Тъмносиньо слънце
И когато създавахме
този свят, непоискан,
всички тайни на Господ
ги крадяхме по ябълка.
Колко боси да ходим,
щом убиваме истини?!
Неизречен е споменът
само за малките.
И очите ни – мълнии,
ненаситни до ситненост,
разпилени в всевластност,
по – висока от Бог.
Колко ризи са нужни –
да обичаш безчислено?!
По – дълбоко от дъното –
и вече си роб!
И ръцете ни – мелници,
по са алчни от Дявола,
разпилени в имАне –
по – кристално от сън.
Чуй, животе – прости ни,
няма паднали ангели!
Прередихме камбаните
за последния звън.
И когато създавахме
непотърсена вечност –
по – широка от Космос,
по – голяма от Рай,
попропуснахме, мисля,
тази бяла човечност -
между двете тирета -
за начало и край!
Част 5. Как ни отучиха да мечтаем за да ...
Доколко може да вярваме на историческите...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Доколко може да вярваме на историческите...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
А иначе, в съзнанието, всеки божи ден месим и премесваме питата на илюзорната увереност в собствената си доброта, печем я в пещта на доволството си, че, видите ли, всъщност сме добри, понеже не сме много лоши. А ревниво заприходяваме всяка троха от нея, която сме отронили за другиго. Тъй, де... тя е нашата индулгенция за бъдещо живуркане в рая.
цитирайПонякога трохите са много важни, могат да спасят нечий живот, или нечия душа. Не ги забравяй :)
цитирайТърсене