бабите са същите,

превили гръб,

но не от тежко вИно

и слепи са

прозорците на къщите –

децата са отдавна

във чужбина.

И бъдникът  е тънък –

като сламка,

в която ще се вкопчат

оцелелите,

декември ще е тежък,

като сянка

и тежки като сън

ще са неделите,

защото Йосиф

прегладняло хълца

и  вече няма вяра

на Мария

и глухи са камбаните

на църквите,

които вярват

в коледна магия,

защото влъхвите

объркват пътя,

подведени от

алчност и лъжа

и всичките молитви

са нечути,

когато надделее

завистта.

И тази зима

бабите са същите,

прегърбени,

с надежда във очи –

във свята нощ

да слезе Бог

във къщите

и всекиму

любов

да подари.